ЗАЩО КЛАСИЧЕСКИТЕ ВИДЕО ИГРИ СА СТРАХОТНО ЗАНИМАНИЕ ЗА ДЕЦА

Да си син на педагог (Здрасти, мамо!) трябва да има и някакви позитиви в крайна сметка. Нека помисля… а да! Нося в гените си това специално умение/усещане за възпитанието и отглеждането на деца : ) Като смесиш това с любовта към игрите обаче изникват много въпроси.
Темата за това дали децата трябва или не трябва и колко да играят е константно актуална от, да кажем, 30 години. В България общото мнение е доста радикализирано и то по грешния начин. Игри=загуба на време=развалят очите=зло. За щастие в западните страни хората се отнасят по-сериозно към този феномен и го изследват без предубеждения. Наскоро прочетох няколко статии по въпроса и смятам да ви споделя какво научих. Четете внимално, някой ден ще ви е полезно.
Ще се опитам да систематизирам на кратко само акценти. Нека първо обърнем внимание на някои научно доказани ползи от видео игрите:
Упражняват в решаването на проблеми
Видео игрите карат децата да мислят. Дори и най-базовата игра учи детето да разсъждава логически и да обработва големи количества информация за кратко време. За да победиш в играта т.е. за да се справиш с проблема, трябва да си активен и да анализираш константно средата и ситуацията. Всички сме съгласни, че това е супер важно и полезно, нали?
Социални са
Стереотипът на зомбясало дете, търкащо мазен джойстик само в тъмна стая е абсолютен мит. Доказано е, че децата (и не само те) са по-склонни към игра, когато не са сами. Замислете се – всички знаем колко по-приятно е да игреаш рамо до рамо с приятел. Заедно да преодолявате препятствията и да се радвате на успехите.
Възпитават позитивна нагласа
Всички игри са създадени така, че да могат да бъдат спечелелни/победени, което съответно води до награда за играча. Концепцията „риск-награда“ е освновният модел. Децата трябва да опитват, да се стараят, за да спечелят наградата. Ако загубят опитват отново, без да се страхуват от поетите рискове. И така до крайната цел. Какво се иска за това – упоритост, решителност и позитивна нагласата. Аз мога, аз зная, аз ще спечеля!
Учат на стратегическо мислене
Повечето игри могат да бъдат изиграни по повече от един начин. Това означава, че детето само може да избере пътя към успеха – да изгради стратегия. Тъй като играта веднага дава обратна връзка за действията, детето обективно усеща къде са му силните и слабите страни. Това му позволява да прави логически връзки и да планира бъдещите си ходове.
В много игри се използват различни видове ресурси, които обикновено са доста оскъдни. Детето трябва да решава кога и как да ги използва – точно както в истинския живот.
Подобряват работата в екип
Няма значение дали ще стрелят по извънземни или ще скачат с Марио и Луиджи насам-натам, когато децата играят колективно се учат на отборна игра – заедно в името на успеха. Просто е.
Повишават координацията
Тук се дръжте да не паднете. Доказано е, че сърдечни хирурзи, които играят по-често видео игри правят по-малко грешки при операции от колегите си, които не играят. Също така най-модерният метод за рехабилитация на пострадали от удар и паркинсон пациенти протича посредством ползването на видео игри. Причината – регистрира се значително подобрение в баланса и координацията на играещите. Дори детето ви да не иска да стане мозъчен хирург, добрата координация и рефлекси са си много важни качества в живота.
Сближават семейството
Всъщност игрите никога не са били предназначени само и изключително за деца. А и във всеки от нас спи малчуганът. Едни от най-хубавите спомени от детството ми са как играя заедно с баща си на нинтендото. Най-вероятно няма нищо по-приятно за един родител от това да се забавлява заедно с отрочето си. Хайде на бас, че някой ден и вие ще джиткате със собственото си дете!
И още: подобряват паметта и концентрацията, учат в разпознаването на модели и прилагането им, тренират в прогнозиране и изграждане на хипотези, тренират бързо разпознаване на визуална информация, развиват умението за четене и смятане.
Сега няколко аргумента в ползва на старите класики. Защо ретро видео игрите са по-добри за децата от модерните?
Защото са по-малко сложни
Двуизмерните игри са много по-прости за възприемане от триизмерните. Само се замислете – вървиш наляво и надясно. Летиш нагоре и надолу. Не се луташ като ненормален в 3-D виртуално пространство.
И още – контролите и геймплея на ретро игрите са в пъти по-подходящи за деца. Само сравнете един джойстик на NES с този на PS3! Едно хлапе, което тепърва започва да играе ще изпадне в стрес от срещата с толкова неща за натискане и ръчкане. Нинтедото от друга страна има два бутона. Напълно достатъчни и разбираеми, напълно усвоими от двигателната система.
Защото са чиста проба забава
Повечето игри от 80-те и 90-те са много по-изчистении добри в морално отношение. Сексуални образи, агресия, кръв, убийства, насилие се срещат много по-рядко и то почти само в стилизиран, карикатурен вид. Причината за това е, че през този период гигантска част от гейм индустрията е таргетирана основно към подрастващи. При старите игри лайтмотивът е забава.
Защото жанровете им са по подходящи
Голяма част от старите игри влизат по определение в следните три жанра: puzzle,platformer (jump n run) илиadventure (rpg). Пъзелите са перфектеният начин да тренирате мозъчетата на малките разбойници (Tetris, Dr. Mario, Bubble Bobble).
Много платформери са базирани върху герой от анимационните филми или сериали: Micky Mouse, Aladdin, Ducktales, Chip n Dale. Тези игри имат много лесно управление и целите се поставят изключително ясно. Децата се забавляват супер много, когато се превъплащават в любимите си герои и същевренно научават това-онова.
Приключенски игри като Legend of Zelda, Final Fantasy, Yu Gi Oh направо възпламеняват въображението на децата. Те буквално потъват в светове на съкровища, герои и принцеси, магически създания. Искате ли хлапето ви да бъде криейтив – дайте му да играе адвенчъри!
Защото са по-евтини
Да си го признаем – децата са скъпи. Така че, ако можем да минем по-тънко с играчките, по-добре. Тук сметките са много прости. Едно PS3 струва 400 лв, Nintendo Wii над 600 лв, а Xbox към 380. От друга страна за под 100 лв можете да си купите чисто нов клонинг на всяка от конзолите от нашето детство (Atari 2600, NES, Sega Mega Drive, GameBoy)или втора ръка запазени, работещи копияна същите. Игри/дискети също се намират супер лесно: онлайн или просто на Илиенци.

Вместо заключение:

Държа отново да отблележа, че всички тези твърдения садоказани факти. Не съм си ги измислил аз. Има безброй научни изследвания по темата, проведени от всякакви доктори, психолози и педагози от престижни институции. Спестих подробности и имена с цел статията да не стане академична. Всички специалисти са единодушни обаче и по един друг въпрос – не трябва да се прекалява. Всичко зависи от това колко време малчуганите отделят за игра. Прекалено много може да е… прекалено лошо. Но това е близо до ума. Тук сме се събрали интелигентни хора и няма нужда да го обсъждаме.
Между другото всичките тези неща важат и за вас.Gaming is good for you. Gaming makes you a better person. Просто не прекалявайте.
Някой ден може би ще имам деца. Някой ден може би ще вали и ще трябва да си останем вкъщи. Някой ден може би майка им няма да е наоколо. И тогава със сигурност знам – ще играем заедно РЕТРО….и няма да прекаляваме : )

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *